Историята на холографията

Nov 16, 2022

Остави съобщение

Нобеловата награда за физика за 1971 г. е на британско-унгарския учен Денис Габор (на унгарски Gábor Dénes) [1][2] „за неговото създаване и развитие на холографската техника“. [3]

Неговата работа, завършена в края на 40-те години на миналия век, се основава на новаторската работа на по-ранни изследователи, като Mieczysaw Wolfke през 1920 г. и William Lawrence Bragg през 1939 г., в областта на рентгеновата микроскопия.

[4] Британската Thomson-Houston Company (BTH) в Ръгби, Англия, прави това неочаквано откритие в резултат на работата по надграждане на електронни микроскопи и бизнесът подава заявка за патент през декември 1947 г. (патент GB685286). Най-ранната форма на метода, известна като електронна холография, все още се използва в електронната микроскопия. Въпреки това, оптичната холография не напредна напълно до изобретяването на лазера през 1960 г. Гръцките термини o (holos; „цяло“) и (графика; „писане“ или „рисуване“) са мястото, където произлиза думата „холография“.

Холограмата е представяне на интерференчен модел, който използва дифракция, за да възпроизведе триизмерно светлинно поле. Генерирано изображение от репликираното светлинно поле може да запази дълбочината, паралакса и други характеристики на оригиналната сцена. [5] Картина, създадена от леща, не е това, което съставлява холограма; по-скоро това е фотографски запис на светлинно поле. Когато се вижда в дифузна околна светлина, холографският носител, като например елементът, създаден чрез холографски процес (който също се нарича холограма), обикновено е неразбираем. Светлинното поле е кодирано като интерференчен модел на промени в плътността, непрозрачността или профила на повърхността на фотографската среда. Когато е правилно осветен, интерферентният модел дифрактира светлината в вярно представяне на оригиналното светлинно поле и обектите, които са били в него, показват реалистично променящи се визуални знаци за дълбочина като паралакс и перспектива в резултат на различните ъгли на гледане. С други думи, темата се разглежда от сравними перспективи във всички изгледи на снимката. В този смисъл холограмите са действителни триизмерни картини, а не просто придават вид на дълбочина.

Текст с хоризонтална симетрия, от Дитер Юнг

Изобретяването на лазера позволи на Юрий Денисюк в Съветския съюз [6] и Емет Лейт и Юрис Упатниекс от Мичиганския университет в Съединените щати да създадат първите функционални оптични холограми, които улавят триизмерни обекти през 1962 г.

[7] Записващият материал за ранните холограми са фотографски емулсии от сребърен халид. Те не бяха много ефективни, тъй като решетката, която образуваха, поглъщаше голяма част от светлината, която я удари. Беше възможно да се създадат много по-ефективни холограми благодарение на различни техники за "избелване" или трансформиране на вариацията на предаване в вариация на индекса на пречупване. [8] [9] [10]


За оптична холография за улавяне на светлинното поле е необходима лазерна светлина. В миналото холографията изискваше мощни, скъпи лазери, но днес евтини лазерни диоди, които се произвеждат масово и често се използват в други приложения, като DVD рекордери, могат да се използват за създаване на холограми. Това направи холографията много по-достъпна за отдадени любители, нискобюджетни изследователи и художници. Цялата сцена, заснета по време на записа, може да бъде възпроизведена в микроскопични детайли. Въпреки това е възможно да видите 3D изображението без лазерна светлина. За да се наблюдава холограмата и в някои ситуации да се създаде без изискване за лазерно осветление, обикновено са необходими значителни отстъпки в качеството на картината. За да се избегне използването на потенциално смъртоносни високомощни импулсни лазери за оптично „замразяване“ на движещи се хора толкова точно, колкото се изисква холографският метод за запис, непоносим към движение, холографското портретиране често се обръща към нехолографска техника за междинно изобразяване. Днес холограмите могат дори да изобразяват несъществуващи обекти или настройки, изцяло използвайки компютърно генерирани изображения. Докато технологиите за показване на движещи се пейзажи на холографски обемен дисплей в момента се разработват, по-голямата част от създадените холограми са от статични елементи. [11] [12][13]

Холографията се използва и за широк спектър от различни вълнови форми. Гръцките термини o (holos; "цяло") и (графика; "писане" или "рисуване") са произходът на думата холография.

Холограмата е представяне на интерференчен модел, който използва дифракция, за да възпроизведе триизмерно светлинно поле. За разлика от картината, базирана на лещи, холограмата е фотографско представяне на светлинно поле. Може да създаде изображение, което запазва дълбочината, паралакса и други характеристики на оригиналната сцена. Когато се вижда в дифузна околна светлина, холографският носител, като например елементът, създаден чрез холографски процес (който също се нарича холограма), обикновено е неразбираем. Светлинното поле е кодирано като интерференчен модел на промени в плътността, непрозрачността или профила на повърхността на фотографската среда. Когато е правилно осветен, интерферентният модел дифрактира светлината в вярно представяне на оригиналното светлинно поле и обектите, които са били в него, показват реалистично променящи се визуални знаци за дълбочина като паралакс и перспектива в резултат на различните ъгли на гледане. С други думи, темата се разглежда от сравними перспективи във всички изгледи на снимката. В този смисъл холограмите са действителни триизмерни картини, а не просто придават вид на дълбочина.

Текст с хоризонтална симетрия, от Дитер Юнг

Emmett Leith и Juris Upatnieks от Мичиганския университет в Съединените щати [7] и Юрий Денисюк в Съветския съюз [6] създават първите практически оптични холограми, които записват триизмерни обекти през 1962 г. По-ранните холограми използват фотографски емулсии на сребърен халид като носителя за запис. Те не бяха много ефективни, тъй като решетката, която образуваха, поглъщаше голяма част от светлината, която я удари. Беше възможно да се създадат значително по-ефективни холограми чрез използване на различни техники за "избелване", които променят флуктуацията на предаване в вариация на индекса на пречупване.[8][9][10]


За оптична холография за улавяне на светлинното поле е необходима лазерна светлина. В миналото холографията изискваше мощни, скъпи лазери, но днес евтини лазерни диоди, които се произвеждат масово и често се използват в други приложения, като DVD рекордери, могат да се използват за създаване на холограми. Това направи холографията много по-достъпна за отдадени любители, нискобюджетни изследователи и художници. Цялата сцена, заснета по време на записа, може да бъде възпроизведена в микроскопични детайли. Въпреки това е възможно да видите 3D изображението без лазерна светлина. За да се наблюдава холограмата и в някои ситуации да се създаде без изискване за лазерно осветление, обикновено са необходими значителни отстъпки в качеството на картината. За да се избегне използването на потенциално смъртоносни високомощни импулсни лазери за оптично „замразяване“ на движещи се хора толкова точно, колкото се изисква холографският метод за запис, непоносим към движение, холографското портретиране често се обръща към нехолографска техника за междинно изобразяване. Днес холограмите могат дори да изобразяват несъществуващи обекти или настройки, изцяло използвайки компютърно генерирани изображения. Въпреки че в момента се разработват технологии за показване на динамични пейзажи на холографски обемен дисплей, по-голямата част от създадените холограми са на статични обекти. [11][12][13]

Холографията се използва и за широк спектър от различни вълнови форми. непрозрачността, плътността или профила на повърхността на фотографския носител. Когато е правилно осветен, интерферентният модел дифрактира светлината в вярно представяне на оригиналното светлинно поле и обектите, които са били в него, показват реалистично променящи се визуални знаци за дълбочина като паралакс и перспектива в резултат на различните ъгли на гледане. С други думи, темата се разглежда от сравними перспективи във всички изгледи на снимката. В този смисъл холограмите са действителни триизмерни картини, а не просто придават вид на дълбочина.

Текст с хоризонтална симетрия, от Дитер Юнг

Emmett Leith и Juris Upatnieks от Мичиганския университет в Съединените щати [7] и Юрий Денисюк в Съветския съюз [6] създават първите практически оптични холограми, които записват триизмерни обекти през 1962 г. По-ранните холограми използват фотографски емулсии на сребърен халид като носителя за запис. Те не бяха много ефективни, тъй като решетката, която образуваха, поглъщаше голяма част от светлината, която я удари. Беше възможно да се създадат значително по-ефективни холограми чрез използване на различни техники за "избелване", които променят флуктуацията на предаване в вариация на индекса на пречупване.[8][9][10]

За оптична холография за улавяне на светлинното поле е необходима лазерна светлина. В миналото холографията изискваше мощни, скъпи лазери, но днес евтини лазерни диоди, които се произвеждат масово и често се използват в други приложения, като DVD рекордери, могат да се използват за създаване на холограми. Това направи холографията много по-достъпна за отдадени любители, нискобюджетни изследователи и художници. Цялата сцена, заснета по време на записа, може да бъде възпроизведена в микроскопични детайли. Въпреки това е възможно да видите 3D изображението без лазерна светлина.

За да се наблюдава холограмата и в някои ситуации да се създаде без изискване за лазерно осветление, обикновено са необходими значителни отстъпки в качеството на картината. За да се избегне използването на потенциално смъртоносни високомощни импулсни лазери за оптично „замразяване“ на движещи се хора толкова точно, колкото се изисква холографският метод за запис, непоносим към движение, холографското портретиране често се обръща към нехолографска техника за междинно изобразяване. Днес холограмите могат дори да изобразяват несъществуващи обекти или настройки, изцяло използвайки компютърно генерирани изображения. Докато технологиите за показване на движещи се пейзажи на холографски обемен дисплей в момента се разработват, по-голямата част от създадените холограми са от статични елементи. [11] [12] [13]

Холографията се използва и за широк спектър от различни вълнови форми.

Изпрати запитване